В тържествения миг

на среща със смъртта

затъкваш байонета

и тръгваш към целта.

Във въздуха се носи

мирис на барут,

превземаш със атака

редут подир редут.

До тебе командирът

в екстаз крещи: „На нож!”,

но рухва на земята

с разкъсан гръден кош ...

А няколко минути

преди да тръгнеш в бой,

преди да се развихри

шрапнеленият вой,

зад малката могила,

приклекнал на земята,

припомняш си за първата

целувка край реката ...

И ясно осъзнаваш,

че ще загинеш млад,

затъкваш байонета

и шепнеш: „Сбогом, Свят!”